Симеон Сакскобургготски трябва да получи обезщетение от над 1,6 млн. евро

Симеон Сакскобургготски би трябвало да получи обезщетение от над 1,6 млн. евро поради налагането на мораториум върху потреблението на горски земи, а Лютви Местан - също над 1,6 млн. евро, само че заради нарушените му права за изложение. Това постанови днес  Европейският съд по правата на индивида (ЕСПЧ) по двете каузи, водени против България.

По делото, заведено от фамилията на Сакскобургготски , е присъдено в началото обезщетение от над 1,6 милиона евро поради налагането на мораториум върху потреблението на горски земи. В известие на съда се разяснява, че делото е по наложените ограничавания за прекачване и комерсиална приложимост на благосъстоятелност, наложени през 2009 година. 

Той посети столичния храм „ Св. Неделя “ за вечерната работа Опело Господне

През септември 2021 година Европейски съд по правата на човека дефинира дейностите на българските управляващи като мотив за понесена несъразмерна тежест от жалбоподателите. В днешното решение единомислещо е присъдено обезщетение от 1 635 875 евро за имуществени вреди и 184 евро за разноски и разходи, които ще зависят от правосъдно дело, обсъждано от българския съд, напомня Българска телеграфна агенция.

По второто дело, заведено от Лютви Местан, съдът единомислещо е приел, че България е нарушила правото на изложение, залегнало в Европейската спогодба за правата на индивида . Делото се отнася до наложена административна санкция против началник на политическа партия, подкрепяна всекидневно от гласоподаватели от турски етнос. Глобата е била наложена поради това, че като претендент на българските парламентарни избори през 2013 година

Местан е приказвал на турски език по време на предизборната акция. Според българските управляващи той е нарушил Изборния закон, който планува безспорна възбрана за потреблението на всеки език, друг от формалния (българския) в предизборната акция.

Допълнителни експертизи ще целят да дефинират изходното му местонахождение при случая

Според съда въпросната възбрана не подхожда на задачите, разказани в българската конституция и дефинира като ненужна намесата в упражняването на правото на независимост на изложение на жалбоподателя, написа още Българска телеграфна агенция.

Допълва се, че съответната наредба от българския избирателен закон е била неведнъж подложена на критика от Консултативния комитет по рамковата спогодба за отбрана на националните малцинства, от Венецианската комисия към Съвета на Европа и от Организацията за сигурност и съдействие в Европа, съгласно които рестриктивните мерки лишават малцинствата от опция за дейно присъединяване в публичните каузи посредством избори.

Съдът постановява, че България би трябвало да заплати на Местан 1200 евро за неимуществени вреди и 3200 евро за разноски и разходи.